Слабото вътрешно потребление ограничава растежа в България

Икономиката на България се възстановява след края на кризата благодарение на силното външно търсене, докато търсенето на вътрешния пазар все още изостава. Това се казва в последния доклад на Световната банка, посветен на перспективите пред икономиките на т. нар. "нови" икономики в ЕС. Докладът бе огласен в четвъртък във Варшава. "Новите" икономики са десетте бивши източноевропейско страни, които последни влязоха в ЕС, обозначени в доклада като ЕС10 - България, Чехия, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Полша, Румъния, Словакия и Словения.

Половин година, след като Европа бе разтърсена от криза на държавния дълг, възстановяването на страните от ЕС10 продължи през 2010 г. с тенденция на засилване през 2011 г., се казва в доклада. Според авторите му увеличените запаси и износът са в основата на възстановяването с водеща роля на промишлеността.

Промишлеността се възползва най-много от засиленото глобално търсене на инвестиционни стоки и стоки за дълготрайна употреба, като за това спомогна и силната интеграция в европейските продуктови вериги, докато потреблението и инвестициите в основен капитал остават слаби.

Ръстът на БВП на годишна база в страните от ЕС10 се увеличава от 0.6% през първото тримесечие на 2010 г. на 2.2% през второто тримесечие на същата година.

Растежът се подобрява не само благодарение на ефекта от базата за сравнение - второто тримесечие на 2009 г. беше най-ниската точка на кризата – но и на силната динамика на отделните икономики, като растежът на тримесечна основа нарасна от 0.4 на 0.8%. Обратът в глобалната търговия и промишленото производство доведоха до засилване на икономическата активност. Европейските икономики се възползваха от възходящите тенденции в търговията, възвръщането на доверието във финансовите пазари в отговор на взетите решителни политически мерки, ниските лихвени проценти и положителното взаимно влияние на реалния и финансовия сектор.

Подемът постепенно обхваща целия регион

През 2010 г. Словакия и Полша са лидери в региона с растеж, равен или по-висок от 3.5%, тъй като икономиките на двете страни бяха по-слабо засегнати и се възползваха от нормализацията на глобалните търговски и капиталови потоци, а в случая с Полша - и от солидно потребление.

В Естония и Литва, които предприеха сериозни корекции заради кризата, се наблюдава обрат от свиване на икономиките от около 15% през 2009 г. към ръст от около 2% през 2010 г.

Растежът в Чехия, България, Унгария и Словения се очертава по-скромен - между 0 и 2%, като вътрешното търсене остава слабо.

Само в Латвия и Румъния се очаква свиване на икономиката през 2010 г., което е отражение на породената от кризата огромна нужда от корекция на неустойчивия вътрешен бум в тези страни.

През 2011 г. се очаква растежът да е положителен във всички страни от ЕС10.

“България отбеляза скромен растеж през третото тримесечие на 2010 г. след 6 последователни тримесечия на свиване на икономиката”, коментира Каспар Рихтер, старши икономист на Световната банка за Европа и Централна Азия и един от водещите автори на доклада.

"Премахването на структурните бариери обаче ще засили растежа и ще намали сериозната разлика в производителността между България и водещите икономики в ЕС. България би могла да се възползва от значителните по размер европейски фондове за подобряване на инфраструктурата и качеството на човешкия капитал, тъй като глобалната финансова криза доведе до намаляване на частните капиталови потоци”, казва още икономистът.

Подемът в ЕС10 ще се влияе от слабото възстановяване в "Стара" Европа

Подемът в страните от ЕС10 все още се влияе от външното търсене и е изправен пред редица рискове, основният от които е слабото възстановяване в Европа, защото перспективите за износ, кредити и работни места в ЕС10 зависят преди всичко от силното възстановяване на страните от "Стара" Европа, определена в доклада като ЕС15 - Австрия, Белгия, Дания, Финландия, Франция, Германия, Гърция, Ирландия, Италия, Люксембург, Нидерландия, Португалия, Испания, Швеция и Великобритания.

А възстановяването на ЕС15 може да се окаже бавно и да бъде последвано от повторен спад. Фискалната консолидация в редица страни от ЕС15, краят на цикъла на натрупване на запаси и неотдавнашното засилване на курса на еврото ще доведат до застой на икономическата активност, смятат анализаторите на Световната банка.

В повечето страни частното търсене не е достатъчно силно, за да гарантира устойчиво разширяване. Друг риск е свързан с връщането на високото финансово напрежение в еврозоната, независимо от наблюдаваното напоследък подобрение на европейските финансови пазари.

Възобновяването на стреса във финансовия сектор може бързо да се разпространи в страните от ЕС10 чрез съществуващите трансгранични връзки, тъй като банките майки биха могли да свият балансите на своите дъщерни клонове.

Посрещането на тези предизвикателства чрез политики за засилване на финансовите пазари, фискални мерки и структурни реформи си остава от основно значение за постигане на устойчив растеж през 2011 г. в региона на ЕС10.

Три ключови проблеми за решаване в Е10, за да има устойчив растеж

Три са ключовите проблеми пред управляващите в страните от ЕС10 за постигане на устойчив растеж, смята Питър Харолд, директор за Централна Европа и Балтийските държави в Световната банка.

Първият е свързан с монетарната политика. Той изисква от централните банки и финансовите органи активна работа за засилване на устойчивостта и гъвкавостта на финансовия сектор на национално и европейско ниво, смята той.

Вторият е свързан с изпълнението на реалистични средносрочни фискални политики, включващи по-ефективно разпределение на бюджетните разходи, и стабилизиране на разходите, свързани с възрастното население, както и укрепване на фискалните институции.

Третият проблем е свързан с отстраняването на структурните бариери, което да доведе до засилване на растежа, без да се стига до бум на вътрешното търсене, стимулирано от кредитна експанзия”, казва анализаторът.