Тази седмица откри официалните дебати за преразглеждане на финансовите приоритети на Евросъюза през 2013-2020 година. На първо място става дума за дотациите на фермерите, за които отива почти една трета от европейския бюджет.

Преди две години Франция, основен получател на аграрните дотации, отказа да се преразглежда структурата на евроразходите. Днес новият президент Никола Саркози заявява за необходимостта от бързо преструктуриране на бюджета и планира „аграрна революция" в Европа, пише РБК Daily.

В сряда председателят на Еврокомисията Жозе Мануел Барозу откри дебатите за преразглеждане структурата на бюджета на ЕС. Според португалеца, необходимо е на първо място да се съкратят дотациите за фермерите на Евросъюза. През последните 50 години основната бюджетна статия на ЕС е било именно селското стопанство.

Ако преди 20 години за развитие на аграрната промишленост отиваха 70% от европейските вноски, сега цифрите са се съкратили наполовина. Тази година ЕС ще даде на фермерите 35% от бюджета си в размер € 126,5 млрд.

Като контрапункт, САЩ също субсидира фермерите си със значителни суми, което е едно от основните разногласия в рамките на Световната търговска организация. Това обаче не пречи на САЩ да е шампион в инвестициите в наука и изследвания, докато  наукоемките отрасли ЕС изостават и съобразно решенията на Лисабонската конференция Европа трябва да положи усилия бързо да навакса.

И така, Барозу отбеляза, че Единната политика по селското стопанство (Common Agricultural Policy, CAP) трябва да отговаря на предизвикателствата на съвременността. Сега цените за селскостопанска продукция в световен мащаб растат и това е подходящ предлог за съкращаване на субсидиите. През ноември Европейската комисия трябва да излезе с оздравителен план за CAP.

През 2005 година в хода на обсъждане на бюджетния план за периода 2007 - 2013 година, по инициатива на Великобритания редица страни поискаха съкращение на дотациите за селското стопанство. Тогавашният президент на Франция Жак Ширак категорично се противопостави на тази инициатива, тъй като френските селяни са едни от основните получатели на „селските" пари от ЕС.

Великобритания обаче предложи вместо дотации фермерите да получават т.нар. „британски чек" - компенсация за неполучени дотации. След тежки преговори бе постигнат англо-френски компромис - в рамките на седем годишния бюджет „британският чек" е бил орязан до € 10,5 млрд., като само за 2005 е бил € 5,6 млрд. Франция обеща да се върне към дебатите за CAP, а след 2013 значително да съкрати субсидиите.

С идването на новия президент във Франция нещата силно се промениха. Още в понеделник Саркози заяви необходимостта от нови дебати по CAP, с което предизвика възторг в Еврокомисията. Саркози предложи серия кардинални мерки за преструктуриране на целия аграрно-промишлен сектор в ЕС и предложи ЕС значително да съкрати субсидиите.

Противно на принципите на СТО, Саркози призова към съкращаване на вноса на селскостопанска продукция в ЕС, оправдавайки се с нуждата от строг контрол и филтрация.

„Саркози иска да даде самостоятелност на фермерите, да им помогне да станат конкурентни на световния пазар, да стимулира ръста на производството и експорта в други страни, да преразгледа дотациите, да предостави повече самостоятелност и да съкрати контрола. Предполагам, че Франция ще се възползва от своето председателство в ЕС през втората половина на 2008 и ще осъществи предложения от Саркози проект", казва ръководителят на един от най-големите френски профсъюзи.

Процесът е показателен за икономическите тенденции в ЕС. Без да се изпада в лесферианство, без институционалните структури да се отказват от регулация на секторите на икономиката в широк смисъл, парите в бюджета се пренасочват към развитие (в случая на аграрните региони), вместо към компенсация за непродадени обеми продукция.