Подкрепяна от наличието на добре-образована и будна работна ръка, българската икономика направи впечатляващ ръст през последните години. Това обаче не може да се каже за качеството на днешното образование, което не произвежда онези кадри от предишни периоди. Вече член на Европейския Съюз страната ни се изправя пред редица проблеми, решими единствено с належаща образователна реформа.

Както при по-старите страни членки от Съюза, така и в България образованието се смята за топ приоритет на правителството, само че предизвикателствата пред страната ни са доста по-големи поне заради три причини.

Първо и най-страшно е, че населението в трудоспособна възраст в България се съкращава с много по-бързи темпове от това в Западна Европа. Това налага търсенето на още по-голяма производителност на труда при обучените кадри, което е основен фактор за икономически растеж.

Второ, въпреки високите нива на образованост типични за бившите социалистически държави, все още има съществени пропуски със системата на ЕС. Най-голям е проблема със заниженото качество на образователния продукт и с липсата на заинтересованост у учениците и студентите (все по-ниското присъствие в учебните зали).

Третото предизвикателство пред осигуряването на добро образование е свързано с неравнопоставеността на отделните социални и етнически групи в обществото. Представителите на ниската класа, живеещи в провинциалните градове или села, както и тези от малцинствата са най-засегнати от липсата на качествено образование, което ги обрича на икономически и социален риск в бъдеще.  

България е задължена да предприеме по-решителни крачки към реформиране на образователната си система, ако желае да има подготвени кадри готови да работят за икономическия прогрес в идните години. Това обаче изисква политическа отговорност от страна на правителството, особено в дни като днешните, когато учителите не са в класните стаи, а протестират пред министерския съвет.

В доклад на Световната банка са заложени няколко спешни мерки, които трябва да бъдат взети, за да се реформира образованието и да бъдат осигурени пари за по-високото възнаграждение на работещите в сферата на науката.

Като цяло предвижда се сериозен режим на икономии от страна на Министерството на образованието и науката, тъй като в момента не се изразходват рационално ресурсите. Важна стъпка е закриването на професионалните училища, които обучават деца под 16-годишна възраст и изискват допълнително държавно финансиране. Общият брой на закритите училища в цялата система на МОН трябва да е близо 400, а учителите трябва да станат с 30% по-малко.

В момента средно за България, има прекалено много учители на малък брой деца. Като изключим големите областни градове, в по-малките се срещат феномени един учител на съвсем малка група ученици от дори под 10.

Предвиждат се и редица закривания на университети, които от сегашните 40 трябва да станат не повече от 20. С това ще бъдат съкратени и 8,000 университетски преподаватели, голяма част от които не са нужни за работата на ВУЗ в България. Колежите в страната от 11 трябва да станат 7 регионални и да предлагат по-кратък професионален курс на обучение. Студентските такси трябва да се увеличат неколкократно, тъй като в момента те са символични в сравнение с частното образование.

Научните институти включително и БАН също трябва да претърпят известни икономии. Тяхната работа трябва да е свързана най-вече с приложната наука, която да стимулира производството, селското стопанство и други приоритетни насоки на българската икономика.

Оценката на Световната банка за всички тези по-скоро финансови реформи е икономия от няколкостотин милион лева. Те ще са достатъчни, за да се финансира по-високото заплащане на работещите в структурите към МОН и да се започне адекватно стратегическо планиране на образованието с цел повишаване неговото качеството.